>Биография   >Научна продукция   >Публикации в печата    >Практическа насоченост    >Контакти
Научна продукция

І. МОНОГРАФИИ

1. Сталинизмът като модел на тоталитарно общество, Пловдив, 1995 г.
2. Предизборната кампания – теории и практика, Пловдив, 2001 г.
3. Българският преход: политически митове и реалности, Пловдив: Марица, 2004 г.
4. Политическият имидж – формулата на успеха, 2005 г.
5. Политическият пазар, I и II том, 2008 г.
6. Цената на изборите, или как партиите си купуват властта, Пловдив, 2009 г.
7. Политическият елит – теория, история, лидерство, 2012 г.
8. Η πολιτική ελίτ – θεωρία, ιστορία, ηγεσία, Αθήνα, 2013 г.
9. Политическата реклама – между реалността и манипулацията, Пловдив, 2017 г.
10. The political elite. Theory, History, Leadership. LAP LAMBERT Academic Publishing, Berlin, Germany, 2019

ІІ. СТУДИИ

1. Тоталитаризмът като феномен на XX век. Пловдив: Симплекс дизайн, 1995.
2. Изборите и кампаниите: същност, стратегии и концепции, Пловдив: Марица, август 2003.
3. Политическите пари, Пловдив, 2000.
4. Възникване и развитие на идеите за елита през древността и Възраждането, Пловдив, 2000
5. Проблеми на политическия маркетинг, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Център за обучение – Пловдив, 2002 (Съставител и редактор: доц. д.п.н. Георги Манолов)
6. Теориите за елита през ХХ век, Пловдив, 2011.
7. Политическият пазар и цената на изборите, Годишник на УНСС, 2013.
8. Политическият пазар и партийното финансиране в България. Пловдив, 2013.
9. Историческо развитие на избирателната система в България (1878 – 1989 г.).
10. Политическият брандинг в България. Пловдив, 2015.
11. Политологически студии. Пловдив, 2018.

ІII. УЧЕБНИЦИ И УЧЕБНИ ПОСОБИЯ

1. Политология. Четвърто преработено и допълнено издание. Пловдив: Марица, 2008.
2. Политически маркетинг. Пловдив: Паисий Хилендарски, 2009.
3. Въведение в политическата наука. Пловдив: Паисий Хилендарски, 2013.
4. Държавата – теории, функции, структура. Пловдив: Паисий Хилендарски, 2014.
5. Увод в политическия маркетинг. Пловдив: Паисий Хилендарски, 2015.
6. Избори и избирателни системи. Пловдив: Паисий Хилендарски, 2015.
8. Политически мениджмънт, 2016 г.
9. Съвременни политически системи, Пловдив, 2019 г.

ІV. НОВООТПЕЧАТАНА КНИГА

      Ректорът на Висшето училище по сигурност и икономика проф. д.п.н. Георги Манолов издаде поредния си научен труд. Монографията е озаглавена „Съвременни политически системи“ и впечатлява с широтата на научния поглед на автора, който прави първото по-цялостно и систематично изследване по тази проблематика в България. Книгата респектира със задълбоченото проследяване и подробното проучване на политическите системи от тяхното възникване през древността, развитието им през Средновековието и еволюцията им до съвременните им проявления. Освен това проф. Манолов систематично изследва и описва видовете избирателна система и влиянието й върху политическите системи, парламентаризма, съдебната власт, институциите на гражданското общество, теокрациите и светската държава; политическата система на Европейския съюз и т.н. Монографията на проф. Манолов се откроява с немалко предимства, едно от които е разглеждането на ключовата категория „политическа система“, защото нейното въвеждане в науката от началото на 50-те години на ХХ век предизвиква истинска революция и е повратна точка в съвременната политология. Използвайки системния подход, авторът прави задълбочен анализ на приликите и разликите между категориите „политическа система“ и „политически режим“, като заедно с това очертава и параметрите на тяхното взаимодействие. Проф. Манолов отделя специално внимание на класификацията на политическите системи в исторически и съвременен аспект, което е още едно от достойнствата на научния му труд. До момента подобна подредба рядко може да се открие в книгите и учебниците по политология. В монографията на задълбочен теоретичен анализ са подложени т.нар. „институции посредници“, като политическите партии, групите за натиск, лобистките групи, които заемат едни от челните места в структурата на съвременната политическа система. Проф. Манолов се спира специално и на недемократичните политически системи в съвремието, като тоталитарните, авторитарните, теократичните и др. Авторът разкрива и водещите характеристики и слабости на политическите системи в България от Освобождението до наши дни, като не спестява недъзите и проблемите на съвременната българска демокрация.

V. НОВОИЗДАДЕНА МОНОГРАФИЯ В ЧУЖБИНА

      Настоящата книга има интересна съдба, която вероятно не се среща твърде често в научното творчество. Голяма част от изложените теоретични идеи и концепции бяха разработени преди петнадесетина години и съвсем доскоро отлежаваха в архивите на личната ми библиотека. Тогава, през онези вече далечни години, в България буквално вреше и кипеше, защото полярното противопоставяне между т.нар. „леви“ и „десни“ партии каински бе обсебило цялото политическо пространство в страната. Беше време, в което политическите страсти до такава степен обладаха хората, щото едни от най-важните в живота им бяха станали острите вакханалии между сините и червените мохикани на властта. Именно тогава се зароди и идеята да напишем тази книга, тъй като обществените представи за т.нар. „политически елит“ бяха толкова порочни и ограничени, че човек наистина би поставил под съмнение рухването на тоталитарната система, наблюдавайки тоталната управленска непригодност на „новите“ демократични елити. Тоест в това размирно време се роди потребността от реално научно осмисляне на ролята и мястото на политическите елити за развитието на българската държава. Нещо, което беше невъзможно да стане, без да се изучи задълбочено богатата палитра на елитарните теории както от политологическа, така и от интердисциплинарна гледна точка. Разработката на тази проблематика обаче никак не се оказа лесна работа, понеже в България са изключително малко специализираните монографии, третиращи различни проблеми на елитарните политически теории, а и преводната литература по тези въпроси е повече от оскъдна и недостатъчна. Например обнародваните трудове на българските автори нямат дори и една дузина: двете стойностни монографии на Александър Маринов „Обществени елити и лидерство в страните в преход“ и „Административният елит на XXI век“; книгите на Филип Узунов „Психология и психопатология на властта“ и на Петя Пачкова „Елитът на прехода“; съвместното издание на Духомир Минев и Петя Кабакчиева „Преходът. Елити. Стратегии“; моята студия „Възникване и развитие на идеите за елита през древността и Възраждането“; и сборникът под редакцията на Анна Кръстева „Българският политик. Щрихи към портрета“. С други думи почти четвърт век след демократичните промени в страната може да се каже, че теоретичните изследвания върху елитаризма все още сериозно изостават, което е особено валидно за теорията за лидерството като самостоятелно направление на елитарните теории. От такива позиции сме се стремили полето на нашето изследване да гравитира между няколко научни дисциплини, т.е. да е „интердисциплинарно“, както и да е втъкано между ключови направления на самата политическа наука. Така, от една страна, теориите за елита могат да бъдат предмет на изследване от социологията, психологията, историята и редица други науки, докато, от втора страна, могат да бъдат реално изучавани в контекста на политическите теории, политическите системи и политическото лидерство. Сиреч едновременно да бъдат основен предмет на по-общо и съответно на по-частно изследователско равнище в широкомащабния обхват на политическата наука изобщо. В настоящия труд е направен опит да се приповдигне „булото на незнанието“, или да се разгледат в историко-логически и политически смисъл най-същностните проблеми на елитаризма като теоретична конструкция. В случая тематиката първоначално е насочена към някои фундаментални теоретико-методологически аспекти, с които най-напред се „разчистват“ част от неверните и ненаучни схващания за понятията „власт“, „класа“, „елит“, „олигархия“ и др., въз основа на което се извеждат и техните научни дефиниции. В този контекст на прецизен теоретичен анализ и осмисляне е подложено понятието „политическа класа“, чиито съдържателни измерения – от същността и структурата до неговата класификация, представляват и основната цел на настоящото научно изследване. При това анализът не е вклещен само в „тесните пранги“ на класическия елитаризъм, а е разгърнат в твърде широк ракурс – от класическите идеи за елита до модернизмите на неоелитаризма. Нещо повече – най-аргументирано са оспорени и множество популярни, но неточни, разбирания за политическия елит и държавното лидерство, които масово шестват из публичното пространство, и то с претенции за висша степен на научност. Теориите за политическия елит обаче далеч и далеч не са разгледани единствено в техните съвременни модификации, както традиционно се прави. Напротив, още в самото начало тези идеи и теории са проследени от своя античен зародиш (Конфуций, Платон, Аристотел) през ренесансовия им апогей (Н. Макиавели) до класическото им теоретично оформяне през XX в. (В. Парето, Г. Моска, Р. Михелс), в резултат на което възникват и съвременните политически концепции за елита. И не само това – историко-генетическият обхват на елитистките идеи и теории не е „затворен“ в границите на старата Европа, а е проследен като историческо развитие и на Американския континент, тъй като е известно, че след Войната за независимост в САЩ (1773 – 1776 г.) протича бурен процес на избуяване на различни теоретични направления в съвременната политика. Приложението на този исторически подход никак не е случайно, защото той действително ни дава възможност освен да разкрием еволюционния път на елитаризма, и да дадем отговор на същностните въпроси кой, как и по какъв начин трябва да управлява. На посочените фундаментални въпроси сме се опитали да отговорим и чрез изследване на феномена „политическо лидерство“ като важна съставна част на елитарната политическа теория. В този смисъл сме разгледали природата на политическото лидерство, основните теоретични концепции за него, типологичната му характеристика и, разбира се, сме изложили нашите възгледи за т.нар. „идеален държавник“ като образец за политическо подражание. Логично е да се предположи, че в настоящия труд са интерпретирани и някои теоретични постановки, които не са „клонинги“ на елитарните политически теории, каквито са марксизмът, бакунизмът и др. Те обаче са разгледани по-подробно, тъй като са коренна противоположност на елитистките идеи и теории, доколкото хем отричат класическия и неокласическия елитизъм, хем фаворизират собствените си олигархични управления – господството на номенклатурата в т.нар. „соцстрани“. Разбира се, в тази монография със сигурност ще се намерят и ред недоизкусурени неща, пропуски и слабости, които са неизбежни при всяка теоретична разработка. Поради това много полезни биха били абсолютно всички добронамерени критични бележки спрямо едни или други негативни моменти в труда, които с удоволствие ще приемем, ако наистина са основателни и справедливи. Дълбоко вярваме, че с разработената проблематика за политическия елит ще съумеем да променим – пък било то и частично – натрупаните грамади от мисловно невежество за това, какво представлява или поне какво би трябвало да представлява този елит в съвременния цивилизован свят. Любезният читател нека сам прецени това!

Copyright (c), 2008 - 2014